Тежка политика и мила романтика на Берлинале
Павлина Желева
особено за " 19 минути "
Както бе предизвестено, провеждащият се сега 73-ти интернационален фестивал на международното кино Берлинале започва с трогателно видео послание на президента на Украйна Володимир Зеленски, който повтори убедеността си, че " киното може да въодушевява хората и да ги предизвиква да трансформират света ". Култовият артист и режисьор Шон Пен, който дружно с Арон Кауфман снима в Киев документалния филм " Суперсила " (Superpower) добави, че " украинците показват изключителна взаимност, която би трябвало да е въодушевяващ образец за всички ". От своя страна, живеещата в заточение (във Франция) актриса Голшифтех Фарахани, член на интернационалното жури на фестивала, съобщи, че " сега иранският народ се нуждае от поддръжката на мощни страни, които да застанат на негова страна ". Така, Берлинале с цялостна мощ се върна към обичаното си положение на честен коректив на международни несправедливости, каквито през днешния ден са съсредоточени в Украйна и Иран.
На този декор някак лековато прозвуча филмът на откриването " Тя пристигна при мен " (She Came to Me) на сценаристката, режисьорка и писателка Ребека Милър и щерка на международно известния драматург Артър Милър, стартиран в Берлин като сантиментална комедия. Изцяло сниман в Ню Йорк през 2022 година филмът сякаш се цели в невротизма на ненадейно изгубилия креативното си ентусиазъм оперен композитор Стийвън (Питър Динклидж) и някогашната му психо терапевтка и сегашна партньорка Патриша (Ан Хатауей).
В захаросания пасианс на лесните за разгадаване персонажи се забъркват и чистачката на фамилията (от Полша), чиято синеока, само че малолетна щерка е до давност влюбена в сина на Патриша от предходна нейна връзка, който пък е мулат. Благодарение на обичаното си куче Стийвън се натъква на единствената си същинска муза Катрина (Мариса Томей), капитан на влекач със мощен темперамент и нежна душа. Сравненията с тематиките на Уди Алън, които някои се пробваха да открият, се оказаха мощно пресилени.
Независимо от страхотното наличие на постоянно надарения Питър Динклидж и лудата сила на Мариса Томей филмът някак самодоволно се носи по вълните на политкоректността, а авансово изчислената драматургия " по квоти " подухва досада. В този смисъл, мощните думи на Зеленски и на останалите участници в суровите драми на живия живот не съумяха да се срещнат на нужното равнище с освен това от излъскан полуфабрикат.
В своя немски вид любовното привличане сред 19 годишна мечтателна жена и необработен, само че харизматичен мъж на междинна възраст в " Един ден ще си кажем всичко " (Someday We’ll Tell Each Other Everything) на немско-френско-иранската режисьорка Емили Атеф е в действителност заредено с избухлива гняв. Великолепните артисти Мерлене Буров и Феликс Крамер са на дъното на личната си безподобна, прочувствена яма, протичаща се през 1990. В оня миг хората от някогашната Германска демократична република одеве са осъзнали, че към този момент са непотребни на историята, само че към момента не са станали нужни на настоящето…
особено за " 19 минути "
Както бе предизвестено, провеждащият се сега 73-ти интернационален фестивал на международното кино Берлинале започва с трогателно видео послание на президента на Украйна Володимир Зеленски, който повтори убедеността си, че " киното може да въодушевява хората и да ги предизвиква да трансформират света ". Култовият артист и режисьор Шон Пен, който дружно с Арон Кауфман снима в Киев документалния филм " Суперсила " (Superpower) добави, че " украинците показват изключителна взаимност, която би трябвало да е въодушевяващ образец за всички ". От своя страна, живеещата в заточение (във Франция) актриса Голшифтех Фарахани, член на интернационалното жури на фестивала, съобщи, че " сега иранският народ се нуждае от поддръжката на мощни страни, които да застанат на негова страна ". Така, Берлинале с цялостна мощ се върна към обичаното си положение на честен коректив на международни несправедливости, каквито през днешния ден са съсредоточени в Украйна и Иран.
На този декор някак лековато прозвуча филмът на откриването " Тя пристигна при мен " (She Came to Me) на сценаристката, режисьорка и писателка Ребека Милър и щерка на международно известния драматург Артър Милър, стартиран в Берлин като сантиментална комедия. Изцяло сниман в Ню Йорк през 2022 година филмът сякаш се цели в невротизма на ненадейно изгубилия креативното си ентусиазъм оперен композитор Стийвън (Питър Динклидж) и някогашната му психо терапевтка и сегашна партньорка Патриша (Ан Хатауей).
В захаросания пасианс на лесните за разгадаване персонажи се забъркват и чистачката на фамилията (от Полша), чиято синеока, само че малолетна щерка е до давност влюбена в сина на Патриша от предходна нейна връзка, който пък е мулат. Благодарение на обичаното си куче Стийвън се натъква на единствената си същинска муза Катрина (Мариса Томей), капитан на влекач със мощен темперамент и нежна душа. Сравненията с тематиките на Уди Алън, които някои се пробваха да открият, се оказаха мощно пресилени.
Независимо от страхотното наличие на постоянно надарения Питър Динклидж и лудата сила на Мариса Томей филмът някак самодоволно се носи по вълните на политкоректността, а авансово изчислената драматургия " по квоти " подухва досада. В този смисъл, мощните думи на Зеленски и на останалите участници в суровите драми на живия живот не съумяха да се срещнат на нужното равнище с освен това от излъскан полуфабрикат.
В своя немски вид любовното привличане сред 19 годишна мечтателна жена и необработен, само че харизматичен мъж на междинна възраст в " Един ден ще си кажем всичко " (Someday We’ll Tell Each Other Everything) на немско-френско-иранската режисьорка Емили Атеф е в действителност заредено с избухлива гняв. Великолепните артисти Мерлене Буров и Феликс Крамер са на дъното на личната си безподобна, прочувствена яма, протичаща се през 1990. В оня миг хората от някогашната Германска демократична република одеве са осъзнали, че към този момент са непотребни на историята, само че към момента не са станали нужни на настоящето…
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ